Пребарај Подреди коментари:  Постари кон понови Понови кон постари

26.09.2009, 9:42 vale Пристапил на 21.09.2008 Рангирање нема МАКЕДОНСКИОТ НАЦИОНАЛИЗАМ Албанският лидер нарича македонските претенции за величие "хабене на време" 16 Октомври 2008 Арбен Джафери* в. Коха Aрбен Джафери. Снимка: в. Трибуна Цинизмът е просветено състояние на съзнанието, казва германският философ с холандско потекло Петер Слотердайк. Сетих се за неговото толкова просто и толкова дълбоко обяснение на цинизма, сега когато гръко-македонските конфронтации около името на държавата или по-точно – етническата идентичност на днешните македонци, дойдоха до точка на кипене и до “просветен“ абсурд. Колкото по-банални са опитите на една от двете страни за надмощие, толкова по-цинични са мотивите и обясненията на съответните претенции. Същността на цинизма от македонска страна трябва да се търси в политическата сфера и в психологията, както в историята. Така е и днес, когато конфликтът доби парадоксални форми. Всички знаят, че този проблем се отваря на Берлинския конгрес (13 юни 1878 година), когато е отменен Сан Стефанският договор (3 март 1878 година). Много често несправедливите решения на различни конгреси отварят полето за нови конфликти. Според Сан Стефанския договор, Македония и дяловете на европейска Турция се дават на България, главният съюзник на руския царски експанзионизъм. Европейските държави - загрижени за разширяването на Русия в стратегическите зони на Балканите, организират Берлинския конгрес и териториите, окупирани от руско-българската войска, се връщат на Турция. В същото време Босна и Херцеговина става Австро-унгарски протекторат. В Македония по това време се развиват сръбско-българският антагонизъм, както и гръцките претенции, свързани с принадлежността на тази територия и особено на славянското й население. Него българите третират като българско, а сърбите като сръбско. Гърците също така правят опити да асимилират местното население и постигат успех главно с власите. На българите им се отнема правото да направят държава, заемаща стратегическите места на Балканите, но това не слага край на техните претенции за усвояване на тези територии. Това кара българите единствено да сменят стратегията. Тези сблъсъци водят до балканските войни, където против българите се обединяват сърбите, гърците, румънците, а накрая и турците. *** Стратегията на България за усвояване на териториите на Македония след Берлинския конгрес се развива върху идеята за формиране на една Македония по модела на Швейцария, където при пълна равнопоставеност да живеят българите, албанците, власите, турците и всички други. Механизмът за реализиране на тази идея се нарича ВМРО. Основната идея или национална доктрина на тази организация е с българско потекло. Тя има два вида структури: вътрешни и външни органи. Вътрешните действат в земите, окупирани от Турция, а външните главно в България. „Външните“ имат сигурност и свободата на действие и затова са по-революционно настроени, докато вътрешните често са обект на османските репресии. Илинденското въстание се вдига от външните органи, докато вътрешните се противопоставят. Върхът на това въстание е формирането на Крушевската република, която съществува 15 дена, но угасва с енергичното навлизане на османската войска. Интересно е, че османската войска главно напада влашките улици в Крушево, а славянските не закача. Някои анализи сочат, че идеята за създаване на Македония е била влашка, защото само това прото-балканско население не е достатъчно за формиране на собствена държава. Според български извори в Пиринска Македония, която днес се намира в състава на България, под израза “македонски език“ се подразбирал влашкият. Според тези интересни интерпретации, презимената в днешна Македония с наставка “ски“ са с влашки елемент. Това твърдение се подкрепя с примери на типични румънски имена - Петреску, Илиеску, Чаушеску, Йонеску и т.н. Сблъсъците между вътрешните и външни структури на ВМРО са причинени само от една разлика: външните искат обединение с България, докато вътрешните, след трагедията и горчивия опит от Крушевската република, се определят за независима Македония. В същина, между двете фракции няма недоразумения относно етническата принадлежност на жителите на територията, която се нарича Македония. И според двете структури, става въпрос за българи. Ситуацията се променя след Балканските войни и Първата световна война, когато днешна Македония е окупирана от Сърбия. Тя започва да третира славяните на тази територия като сърби. Сръбско-българското съперничество за присвояване на този елемент е остро във всички периоди на формирането на двете държави. *** Гърците се намесват в този контекст в края на 19 и началото на 20 век поради руско-българските амбиции за излаз на Егейско море (те го наричат Бяло море като антипод на Черно море). Българите се целят в зоната на Кавала, която принадлежи към територията на антична Македония. Поради тези нещастни опити – амбициите на славяните да имат излаз към Солун или Кавала – гърците веднага възприеха формирането на днешна Македония като претенция за достигане до територията на антична Македония. Заради това те искат да се направи ясна разлика между антична Македония и днешната. Югославските комунисти мислеха, че са успели да намерят окончателно решение на този въпрос, създавайки нова нация с название македонска и създавайки една отделна република с име Македония. След разпада на Югославия и решенията на Бадинтеровата комисия, тази република стана независима държава. По линия на този проект на създаване на народ и отделна държава, македонци и Македония, се кодифицира и отделният македонски език. Той се формира на базата на един славянски диалект, за който беше избран отделен вариант на кирилицата, така че да се създаде една безспорна дистанция от българския език. Намесата на политиката в тези решения дава като последица някои чудесни решения. Например, в македонската азбука има буква „њ“ („нь“, б.р.), нищо че в речника буквата не фигурира, защото с нея не започва нито една дума. Обяснението е именно в сферата на политиката: македонските думи в своя край трябва да прилича на сръбските, т.е. да завършват на „њ“, а не както българските на „ие“. По тази причина в азбуката я няма буквата „ъ“ - защото присъства в българската азбука. Автор на македонския проект за азбука е известният писател Блаже Конески. Този проект нямаше да бъде осъществен, ако не бяха психологическите претенции на граматиката. Статия от последния брой на македонското списание “Фокус”, със заглавие “Какви бяха Гоце Делчев и Даме Груев?” Не се споменава и дума, че двамата черно на бяло са се определяли като българи. Както всеки човек, така и всеки народ иска да има славно минало. След създаването на Македония и особено на македонската нация, се отвори простор за пресъздаване на историята. Идеолозите на македонизма започнаха да присвояват всеки индивид и всяко събитие, което се е случило в миналото на територията, на която е създадена днешна Македония. Всичко това те третират като част от македонската история. Според това разбиране за света, сега вече идеологизирано, Александър Македонски, Константин Велики, Кирил и Методий, Самуил, Майка Тереза са македонци. Това психологическо измерение, гладът за едно фамозно минало, за една извънредна историческа и културна роля, се разширява в една цинична представа, която търси аргументи от всякакъв вид, за да наследи всичко и всички. Тази представа беше по един циничен начин начертана от доскорошния министър, професора по право Любомир Фръчковски, който каза, че македонизмът има силен исторически авторитет. В този смисъл, днешните македонци сериозно се възприемат за наследници на античните македонци, но в същото време за люлка на християнството и славянския език. Да не говорим за по-несериозните варианти, според които македонците и македонският език имат континуитет от праисторическо време до ден днешен. Идеологизмът на една такава претенция винаги засяга реалността, защото следи своята вътрешна логика, а не истинската. Затова, ако Александър Македонски (Александър Велики) е бил македонец (в днешния смисъл на думата), а Птолемей, неговият генерал, е получил по наследство Египет, тогава според този метод на интерпретация на историята се заключава, че неговата внучка Клеопатра е била македонка. Тези примери не са ирония, а тиражирани изяви на различни автори. В рамките на въпросната мания, тази година на най-високо държавно ниво беше приета делегация на едно племе от Хималаите, хунзите, за които се претендира, че са потомци на войниците на Александър Велики. Принцът и принцесата -“живото доказателство“ за тези несериозни претенции, бяха посрещнати от самия премиер Груевски, архиепископ Стефан, кметът на Скопие Костовски, академици, лингвисти и други. В този процес на систематично присвояване на миналото на другите народи, преднамерено или от непознаване се правят някои елементарни методологични грешки: проектиране на днешните концепции в миналото; неразличаване на историята на една територия от тази на един народ; третиране на държавата и нацията като извънвременни, метафизически категории, които винаги са съществували като форма и съдържание; реинтерпретация на историческите факти и т.н. За всеки деец, който във времето на създаване на македонския въпрос, е изявил, че е българин, днес се казва, че не бил наясно, че е македонец. Ако пък, както някои хора днес, току е казвал, че е българин, току македонец, днес се обяснява, че е бил жертва на асимилация. За да разясним тази дилема, трябва да вземем пример от албанската реалност, където работите са ясни. Със сигурност много косовски дейци, от Иса Болетини до Адем Яшари, са се изявявали като косовци, но никога не са оставяли съмнение относно своята албанска етническа принадлежност. Затова и актуалният спор между Гърция и Македония във връзка с името доби погрешна насока. Поставя се като дилема правото на индивида или народа на самоопределение и самоидентификация. Истинският подход, при който може да се намери решение, е научният анализ на етногенезата на македонския народ. Този подход по никакъв начин не предполага отричане на правото на един народ на самоопределение, включително и на македонския народ, а напротив, поставя тази претенция на здрава основа. Както е известно, народи се създават и изчезват в течението на историята и въобще не е важно кога е създадено самосъзнанието им. Важно е какви ценности ще създаде той в бъдещето. Старите елини имали една поговорка: “Миналото може да се променя само от боговете, но бъдещето – само от човека“. Както изглежда от интензификацията на спора между Македония и Гърция във връзка с името, в Македония няма човек, който да разбира същността на тази поговорка. Проблемът не се толкова за академичните полемики, а за жизнените интереси на гражданите на Македония и особено на албанците, които повече не искат да бъдат роби на нереалните претенции и на грандоманията, която се проектира в цинично самосъзнание. Тези проблеми в последно време станаха много остри и същевременно опасни поради схващанията и амбициите на младия премиер Груевски. Той мисли, че с по-твърдите си позиции ще умори и победи гърците. Мисли, че може да промени миналото като да е Бог, да анулира Охридския договор, да върне междуетническите отношения както преди този договор, да осигури икономически ръст, да създаде лоялна опозиция - идентично с опитите на своя идол Путин. Македонският външен министър Антонио Милошоски излиза от пресконференция в Скопие. Според Джафери, неотстъпчивостта на македонската власт създава вътрешни и външни проблеми на страната. Снимка: Ройтерс Когато в Букурещ трябваше да се решава членството на Македония в НАТО, Груевски не прие условията, защото не искаше да влезе в историята като убиец на толкова приятни илюзии относно националната гордост. Неговият министър на външните работи Милошоски тези дни каза, че не очаква спорът с Гърция да се реши в този мандат на правителството. С други думи, македонските политици арогантно не бързат страната да влезе в НАТО в ЕС, само и само защото процесът на интеграция засяга тяхната интерпретация на миналото. Ясно е, че в Македония е толкова силно развита и задълбочена идеята за македонския идентитет - като наследници на Александър Македонски, като люлка на християнството и славянското просветителство, че Груевски не може да си позволи да стане причина хиляди книги, анализи, студии, манифестации, художествени творби да бъдат изхвърлени като безполезни остатъци. Той ще отиде докрай в своите позиции, дори и ще радикализира ситуацията. Започна с назоваването на скопското летище с името “Александър Велики“ (никога не разбрах защо се използва сръбската дума “велики“, а не тази от македонския език-“големиот“), продължи с поставянето на антични скулптури пред сградата на правителството - според предложенията на неговия личен археолог, който не престава да копае земята в търсене на доказателства за македонските претенции. Кой знае къде ще завърши. Едно нещо е сигурно: той сега се възприема като герой, като предизвикател, като теомах, а не като изплашено младо момче, което не може да носи товара на политическата отговорност. По отношение на албанците това македонско мислене, този циничен национализъм, чийто роб стана и премиерът Груевски, създаде низ проблеми: подтиква към опити за присвояване на албанското национално наследство, на Скендербег, на Майка Тереза, която се възприема като дъщеря на Македония, или като скопянка (тези дни се реализира идеята – по-рано възпрепятствана – да се подари триметрова скулптура на Майка Тереза на папа Бенедикт, която да бъде изложена във Ватикана). Циничният национализъм модифицира Охридския договор; показва че няма да спазва Законът за амнистия; създава проблеми с Албания и Косово с въвеждане на визи и данъци за социално осигуряване; блокира процеса на интеграция в структурите на НАТО и ЕС; меси се в политическата организация на албанците, предизвиквайки разкол… Последната намеса в ДПА показва, че по подобен начин ще се действа и с ДСИ (двете водещи албански партии в Македония, б.р.), чиито депутати бяха употребени и направени ненужни. Циничният национализъм ще продължи с опитите да създаде лоялна опозиция, но забравя нещо важно: може да привлече на своя страна някои албански депутати, но не може да купи лоялността на албанския народ за своя проект. Хабене на време! * Арбен Джафери е роден в Тетово, Западна Македония, през 1948 г. Следва философия в Белград. Създател и почетен председател на Демократичната партия на албанците в Македония (ДПА). Джафери води ДПА 14 години и напусна политическата сцена през юни 2007 г. по здравословни причини. Продължава да е активен като публицист и общественик.    Извештај

02.10.2009, 2:41 MOS-MAKEDONSKI OBEDINETI SILI Пристапил на 01.10.2009 Рангирање нема Re: МАКЕДОНСКИОТ НАЦИОНАЛИЗАМ dokolku smetate deka toj sto si ja saka ,si ja brani ,si ja pocituva svojata drzava makedonija deka e nacionalist toa e veke druga prasanje.    Извештај

02.10.2009, 21:31 vale Пристапил на 21.09.2008 Рангирање нема Re: МАКЕДОНСКИОТ НАЦИОНАЛИЗАМ Добре де кажи кое не е верно од това кое пишува Джафери.    Извештај

03.10.2009, 0:07 MOS-MAKEDONSKI OBEDINETI SILI Пристапил на 01.10.2009 Рангирање нема Re: МАКЕДОНСКИОТ НАЦИОНАЛИЗАМ PA SVE STO PISUVA DZAFERI NISTO NEE VERNO SVE STO ON KAZUVA NISTONEE TOCNO ..btw pisuvaj MAKEDONSKI DA TE RAZBERAT OSTANATITE..POZZ    Извештај

07.10.2009, 20:27 vale Пристапил на 21.09.2008 Рангирање нема Re: МАКЕДОНСКИОТ НАЦИОНАЛИЗАМ Да бе Джафери не разбира. Оште живеш во античноста. Сонуваш Ал.Македонцки.    Извештај

09.10.2009, 2:06 cenitelcom Пристапил на 08.10.2009 малку активен Re: МАКЕДОНСКИОТ НАЦИОНАЛИЗАМ Сръбските служби и операцийте им в югоанклава БЮРМ ,сега и в последните 90 г.,чрез сръбско-кралските и сръбско-комунистическите инквизиции създадоха особен продукт- "югомутантна остатъчна измет". Въпрос на принцип и самоуважение, е Българската държава, да се противопостави на кражбата на българска история,на мръсната и примитивна атибългаска пропаганда и изцепки на цялата тази югомутантна остатъчна измет заради днешните и утрешни поколения българи.    Извештај

23.01.2010, 23:18 vale Пристапил на 21.09.2008 Рангирање нема Re: МАКЕДОНСКИОТ НАЦИОНАЛИЗАМ Проблемот не е што граѓанинот Тачи чека повеќе од година ипол документ од МВР што новинарот Павловиќ го доби за неколку часа, туку, како што рече, што тој документ, за разлика од случајот со новинарот, го побарува Јавното обвинителство. Е за ова ви причаме, дека сте српски мекериньа. И државата ви нема право да го носи името гордо македонско.    Извештај

23.05.2010, 1:07 qnko2010 Пристапил на 22.05.2010 Рангирање нема Re: МАКЕДОНСКИОТ НАЦИОНАЛИЗАМ Во изданието на Енциклопедија Британика од 1911 година се наведени следниве статистички податоци за населението на Македонија:     * Бугарија: 1 150 000, од кои, 1 000 000 православни и 150 000 муслимани (бугарски врски)     * Турци: 500 000 (муслимани)     * Грци: 250 000, од кои 240 000 православни и 10 000 муслимани     * Албанци: 120 000, од кои 10 000 православни и 110 000 муслимани     * Власи: 90 000 православни и 3 000 муслимани     * Евреи: 75 000     * Роми: 50 000, од кои 35 000 православни и 15 000 муслимани     * Вкупно 1 300 000 христијани (скоро целосно православни), 800 000 муслимани, 75 000 Евреи, или вкупно 2 200 000 жители за цела Македонија. Роден сум во Македонија и не ме срам да се нарика Бугарин неможе до 1945 година да се нарекувате Бугари а по 1945 да се нарекувате македноци    Извештај

23.05.2010, 1:08 qnko2010 Пристапил на 22.05.2010 Рангирање нема Re: МАКЕДОНСКИОТ НАЦИОНАЛИЗАМ  vale wrote: Албанският лидер нарича македонските претенции за величие "хабене на време" 16 Октомври 2008 Арбен Джафери* в. Коха Aрбен Джафери. Снимка: в. Трибуна Цинизмът е просветено състояние на съзнанието, казва германският философ с холандско потекло Петер Слотердайк. Сетих се за неговото толкова просто и толкова дълбоко обяснение на цинизма, сега когато гръко-македонските конфронтации около името на държавата или по-точно – етническата идентичност на днешните македонци, дойдоха до точка на кипене и до “просветен“ абсурд. Колкото по-банални са опитите на една от двете страни за надмощие, толкова по-цинични са мотивите и обясненията на съответните претенции. Същността на цинизма от македонска страна трябва да се търси в политическата сфера и в психологията, както в историята. Така е и днес, когато конфликтът доби парадоксални форми. Всички знаят, че този проблем се отваря на Берлинския конгрес (13 юни 1878 година), когато е отменен Сан Стефанският договор (3 март 1878 година). Много често несправедливите решения на различни конгреси отварят полето за нови конфликти. Според Сан Стефанския договор, Македония и дяловете на европейска Турция се дават на България, главният съюзник на руския царски експанзионизъм. Европейските държави - загрижени за разширяването на Русия в стратегическите зони на Балканите, организират Берлинския конгрес и териториите, окупирани от руско-българската войска, се връщат на Турция. В същото време Босна и Херцеговина става Австро-унгарски протекторат. В Македония по това време се развиват сръбско-българският антагонизъм, както и гръцките претенции, свързани с принадлежността на тази територия и особено на славянското й население. Него българите третират като българско, а сърбите като сръбско. Гърците също така правят опити да асимилират местното население и постигат успех главно с власите. На българите им се отнема правото да направят държава, заемаща стратегическите места на Балканите, но това не слага край на техните претенции за усвояване на тези територии. Това кара българите единствено да сменят стратегията. Тези сблъсъци водят до балканските войни, където против българите се обединяват сърбите, гърците, румънците, а накрая и турците. *** Стратегията на България за усвояване на териториите на Македония след Берлинския конгрес се развива върху идеята за формиране на една Македония по модела на Швейцария, където при пълна равнопоставеност да живеят българите, албанците, власите, турците и всички други. Механизмът за реализиране на тази идея се нарича ВМРО. Основната идея или национална доктрина на тази организация е с българско потекло. Тя има два вида структури: вътрешни и външни органи. Вътрешните действат в земите, окупирани от Турция, а външните главно в България. „Външните“ имат сигурност и свободата на действие и затова са по-революционно настроени, докато вътрешните често са обект на османските репресии. Илинденското въстание се вдига от външните органи, докато вътрешните се противопоставят. Върхът на това въстание е формирането на Крушевската република, която съществува 15 дена, но угасва с енергичното навлизане на османската войска. Интересно е, че османската войска главно напада влашките улици в Крушево, а славянските не закача. Някои анализи сочат, че идеята за създаване на Македония е била влашка, защото само това прото-балканско население не е достатъчно за формиране на собствена държава. Според български извори в Пиринска Македония, която днес се намира в състава на България, под израза “македонски език“ се подразбирал влашкият. Според тези интересни интерпретации, презимената в днешна Македония с наставка “ски“ са с влашки елемент. Това твърдение се подкрепя с примери на типични румънски имена - Петреску, Илиеску, Чаушеску, Йонеску и т.н. Сблъсъците между вътрешните и външни структури на ВМРО са причинени само от една разлика: външните искат обединение с България, докато вътрешните, след трагедията и горчивия опит от Крушевската република, се определят за независима Македония. В същина, между двете фракции няма недоразумения относно етническата принадлежност на жителите на територията, която се нарича Македония. И според двете структури, става въпрос за българи. Ситуацията се променя след Балканските войни и Първата световна война, когато днешна Македония е окупирана от Сърбия. Тя започва да третира славяните на тази територия като сърби. Сръбско-българското съперничество за присвояване на този елемент е остро във всички периоди на формирането на двете държави. *** Гърците се намесват в този контекст в края на 19 и началото на 20 век поради руско-българските амбиции за излаз на Егейско море (те го наричат Бяло море като антипод на Черно море). Българите се целят в зоната на Кавала, която принадлежи към територията на антична Македония. Поради тези нещастни опити – амбициите на славяните да имат излаз към Солун или Кавала – гърците веднага възприеха формирането на днешна Македония като претенция за достигане до територията на антична Македония. Заради това те искат да се направи ясна разлика между антична Македония и днешната. Югославските комунисти мислеха, че са успели да намерят окончателно решение на този въпрос, създавайки нова нация с название македонска и създавайки една отделна република с име Македония. След разпада на Югославия и решенията на Бадинтеровата комисия, тази република стана независима държава. По линия на този проект на създаване на народ и отделна държава, македонци и Македония, се кодифицира и отделният македонски език. Той се формира на базата на един славянски диалект, за който беше избран отделен вариант на кирилицата, така че да се създаде една безспорна дистанция от българския език. Намесата на политиката в тези решения дава като последица някои чудесни решения. Например, в македонската азбука има буква „њ“ („нь“, б.р.), нищо че в речника буквата не фигурира, защото с нея не започва нито една дума. Обяснението е именно в сферата на политиката: македонските думи в своя край трябва да прилича на сръбските, т.е. да завършват на „њ“, а не както българските на „ие“. По тази причина в азбуката я няма буквата „ъ“ - защото присъства в българската азбука. Автор на македонския проект за азбука е известният писател Блаже Конески. Този проект нямаше да бъде осъществен, ако не бяха психологическите претенции на граматиката. Статия от последния брой на македонското списание “Фокус”, със заглавие “Какви бяха Гоце Делчев и Даме Груев?” Не се споменава и дума, че двамата черно на бяло са се определяли като българи. Както всеки човек, така и всеки народ иска да има славно минало. След създаването на Македония и особено на македонската нация, се отвори простор за пресъздаване на историята. Идеолозите на македонизма започнаха да присвояват всеки индивид и всяко събитие, което се е случило в миналото на територията, на която е създадена днешна Македония. Всичко това те третират като част от македонската история. Според това разбиране за света, сега вече идеологизирано, Александър Македонски, Константин Велики, Кирил и Методий, Самуил, Майка Тереза са македонци. Това психологическо измерение, гладът за едно фамозно минало, за една извънредна историческа и културна роля, се разширява в една цинична представа, която търси аргументи от всякакъв вид, за да наследи всичко и всички. Тази представа беше по един циничен начин начертана от доскорошния министър, професора по право Любомир Фръчковски, който каза, че македонизмът има силен исторически авторитет. В този смисъл, днешните македонци сериозно се възприемат за наследници на античните македонци, но в същото време за люлка на християнството и славянския език. Да не говорим за по-несериозните варианти, според които македонците и македонският език имат континуитет от праисторическо време до ден днешен. Идеологизмът на една такава претенция винаги засяга реалността, защото следи своята вътрешна логика, а не истинската. Затова, ако Александър Македонски (Александър Велики) е бил македонец (в днешния смисъл на думата), а Птолемей, неговият генерал, е получил по наследство Египет, тогава според този метод на интерпретация на историята се заключава, че неговата внучка Клеопатра е била македонка. Тези примери не са ирония, а тиражирани изяви на различни автори. В рамките на въпросната мания, тази година на най-високо държавно ниво беше приета делегация на едно племе от Хималаите, хунзите, за които се претендира, че са потомци на войниците на Александър Велики. Принцът и принцесата -“живото доказателство“ за тези несериозни претенции, бяха посрещнати от самия премиер Груевски, архиепископ Стефан, кметът на Скопие Костовски, академици, лингвисти и други. В този процес на систематично присвояване на миналото на другите народи, преднамерено или от непознаване се правят някои елементарни методологични грешки: проектиране на днешните концепции в миналото; неразличаване на историята на една територия от тази на един народ; третиране на държавата и нацията като извънвременни, метафизически категории, които винаги са съществували като форма и съдържание; реинтерпретация на историческите факти и т.н. За всеки деец, който във времето на създаване на македонския въпрос, е изявил, че е българин, днес се казва, че не бил наясно, че е македонец. Ако пък, както някои хора днес, току е казвал, че е българин, току македонец, днес се обяснява, че е бил жертва на асимилация. За да разясним тази дилема, трябва да вземем пример от албанската реалност, където работите са ясни. Със сигурност много косовски дейци, от Иса Болетини до Адем Яшари, са се изявявали като косовци, но никога не са оставяли съмнение относно своята албанска етническа принадлежност. Затова и актуалният спор между Гърция и Македония във връзка с името доби погрешна насока. Поставя се като дилема правото на индивида или народа на самоопределение и самоидентификация. Истинският подход, при който може да се намери решение, е научният анализ на етногенезата на македонския народ. Този подход по никакъв начин не предполага отричане на правото на един народ на самоопределение, включително и на македонския народ, а напротив, поставя тази претенция на здрава основа. Както е известно, народи се създават и изчезват в течението на историята и въобще не е важно кога е създадено самосъзнанието им. Важно е какви ценности ще създаде той в бъдещето. Старите елини имали една поговорка: “Миналото може да се променя само от боговете, но бъдещето – само от човека“. Както изглежда от интензификацията на спора между Македония и Гърция във връзка с името, в Македония няма човек, който да разбира същността на тази поговорка. Проблемът не се толкова за академичните полемики, а за жизнените интереси на гражданите на Македония и особено на албанците, които повече не искат да бъдат роби на нереалните претенции и на грандоманията, която се проектира в цинично самосъзнание. Тези проблеми в последно време станаха много остри и същевременно опасни поради схващанията и амбициите на младия премиер Груевски. Той мисли, че с по-твърдите си позиции ще умори и победи гърците. Мисли, че може да промени миналото като да е Бог, да анулира Охридския договор, да върне междуетническите отношения както преди този договор, да осигури икономически ръст, да създаде лоялна опозиция - идентично с опитите на своя идол Путин. Македонският външен министър Антонио Милошоски излиза от пресконференция в Скопие. Според Джафери, неотстъпчивостта на македонската власт създава вътрешни и външни проблеми на страната. Снимка: Ройтерс Когато в Букурещ трябваше да се решава членството на Македония в НАТО, Груевски не прие условията, защото не искаше да влезе в историята като убиец на толкова приятни илюзии относно националната гордост. Неговият министър на външните работи Милошоски тези дни каза, че не очаква спорът с Гърция да се реши в този мандат на правителството. С други думи, македонските политици арогантно не бързат страната да влезе в НАТО в ЕС, само и само защото процесът на интеграция засяга тяхната интерпретация на миналото. Ясно е, че в Македония е толкова силно развита и задълбочена идеята за македонския идентитет - като наследници на Александър Македонски, като люлка на християнството и славянското просветителство, че Груевски не може да си позволи да стане причина хиляди книги, анализи, студии, манифестации, художествени творби да бъдат изхвърлени като безполезни остатъци. Той ще отиде докрай в своите позиции, дори и ще радикализира ситуацията. Започна с назоваването на скопското летище с името “Александър Велики“ (никога не разбрах защо се използва сръбската дума “велики“, а не тази от македонския език-“големиот“), продължи с поставянето на антични скулптури пред сградата на правителството - според предложенията на неговия личен археолог, който не престава да копае земята в търсене на доказателства за македонските претенции. Кой знае къде ще завърши. Едно нещо е сигурно: той сега се възприема като герой, като предизвикател, като теомах, а не като изплашено младо момче, което не може да носи товара на политическата отговорност. По отношение на албанците това македонско мислене, този циничен национализъм, чийто роб стана и премиерът Груевски, създаде низ проблеми: подтиква към опити за присвояване на албанското национално наследство, на Скендербег, на Майка Тереза, която се възприема като дъщеря на Македония, или като скопянка (тези дни се реализира идеята – по-рано възпрепятствана – да се подари триметрова скулптура на Майка Тереза на папа Бенедикт, която да бъде изложена във Ватикана). Циничният национализъм модифицира Охридския договор; показва че няма да спазва Законът за амнистия; създава проблеми с Албания и Косово с въвеждане на визи и данъци за социално осигуряване; блокира процеса на интеграция в структурите на НАТО и ЕС; меси се в политическата организация на албанците, предизвиквайки разкол… Последната намеса в ДПА показва, че по подобен начин ще се действа и с ДСИ (двете водещи албански партии в Македония, б.р.), чиито депутати бяха употребени и направени ненужни. Циничният национализъм ще продължи с опитите да създаде лоялна опозиция, но забравя нещо важно: може да привлече на своя страна някои албански депутати, но не може да купи лоялността на албанския народ за своя проект. Хабене на време! * Арбен Джафери е роден в Тетово, Западна Македония, през 1948 г. Следва философия в Белград. Създател и почетен председател на Демократичната партия на албанците в Македония (ДПА). Джафери води ДПА 14 години и напусна политическата сцена през юни 2007 г. по здравословни причини. Продължава да е активен като публицист и общественик. Во изданието на Енциклопедија Британика од 1911 година се наведени следниве статистички податоци за населението на Македонија:     * Бугарија: 1 150 000, од кои, 1 000 000 православни и 150 000 муслимани (бугарски врски)     * Турци: 500 000 (муслимани)     * Грци: 250 000, од кои 240 000 православни и 10 000 муслимани     * Албанци: 120 000, од кои 10 000 православни и 110 000 муслимани     * Власи: 90 000 православни и 3 000 муслимани     * Евреи: 75 000     * Роми: 50 000, од кои 35 000 православни и 15 000 муслимани     * Вкупно 1 300 000 христијани (скоро целосно православни), 800 000 муслимани, 75 000 Евреи, или вкупно 2 200 000 жители за цела Македонија. Роден сум во Македонија и не ме срам да се нарика Бугарин неможе до 1945 година да се нарекуваме Бугари а по 1945 да се нарекуваме Македонци    Извештај

25.05.2010, 17:15 qnko2010 Пристапил на 22.05.2010 Рангирање нема Re: МАКЕДОНСКИОТ НАЦИОНАЛИЗАМ Преведува за мојот брат Бугарин Албанскиот претседател нарекува македонските претензии за големина "хабене на време" 16 Октомври 2008 Арбен Џафери * век Коха Aрбен Џафери. Слика: век трибини Цинизмът е просветен состојба на свеста, вели германскиот филозоф со холандско потекло Петер Слотердайк. Сетија за неговото едноставно и толку длабоко објаснување на цинизма, сега кога Грчко-македонските конфронтации околу името на државата или попрецизно - етничката идентитет на денешните Македонци, дојдоа до точка на вриење и до "просветен" апсурдна идеја. Колку банални се обидите на една од двете земји за превласт, толку цинична се мотивите и објаснувањата на релевантните барања. Суштината на цинизма од македонска страна треба да се бара во политичката сфера и во психологијата, како во историјата. Така е и денес кога конфликтот доби парадоксално форми. Сите знаат дека овој проблем се отвори на Берлинскиот конгрес (13 јуни 1878 година), кога е укинат Сан Стефанският договор (3 март 1878 година). Многу често неправедните решенија на различни конгреси отвораат полето за нови конфликти. Според Сан Стефанския договор, Македонија и партициите на европска Турција се даваат на Бугарија, главниот сојузник на рускиот царски експанзионизъм. Европските земји - загрижени за проширување на Русија во стратешките зони на Балканот, организираат Берлинскиот конгрес и териториите окупирани од руско-бугарската војска, се враќаат на Турција. Во исто време, Босна и Херцеговина стана Австро-унгарски протекторат. Во Македонија во тоа време се развиваат српско-бугарскиот антагонизам, како и грчките претензии поврзани со припадноста на оваа територија и особено на словенската жители. Него Бугарите третираат како бугарско, а Србите како Срби. Грците, исто така, прават обиди да асимилираат локалното население и постигнаа успех главно со Власите. Бугарите им се одзема правото да направат држава, заеми стратешките места на Балканот, но тоа не значеше крај на нивните претензии за искористување на овие територии. Ова вози Бугарите само да го променат стратегијата. Овие судири водат до балканските војни каде што против Бугарите се здружуваат Србите, Грците, Романците а на крајот и Турците. *** Стратегијата на Бугарија за искористување на териториите на Македонија по Берлинскиот конгрес се развиваше врз идејата за формирање на една Македонија по моделот на Швајцарија, каде што при целосна еднаквост да живеат Бугарите, Албанците, Власите, Турците и сите други. Механизмот за реализирање на оваа идеја се вика ВМРО. Основната идеја или национална доктрина на оваа организација е со бугарско потекло. Таа има два вида структури: внатрешни и надворешни органи. Внатрешните оперираат во земјите, окупирани од Турција, додека надворешните главно во Бугарија. "Министрите за надворешни" имаат сигурност и слободата на дејствување и затоа се револуционерно расположени, додека внатрешните често се предмет на османските репресии. Илинденското востание се подигнува од надворешни органи, додека внатрешните се противат. Врвот на тоа востание е формирањето на Крушевската република, која постои 15 дена, но се гаси со енергично навлегување на османлиската војска. Интересно е дека османлиската војска главно напаѓа влашки улици во Крушево, а словенските не вознемирува. Некои анализи покажуваат дека идејата за создавање на Македонија била романска, бидејќи само ова прото-балканско население не е доволно за формирање на сопствена држава. Според бугарски извори во Пиринска Македонија, која денес се наоѓа во составот на Бугарија, под изразот "македонски јазик" се подразбира влашкиот. Според овие интересни толкувања, презимената во денешна Македонија со наставка "ски" се со влашки елемент. Ова тврдење се поддржува со примери на типични романски имиња - Петреску, Илиеску, Чаушеску, Јонеску и т.н. Судирите помеѓу внатрешни и надворешни структури на ВМРО се предизвикани само од една разлика: надворешните сакаат обединување со Бугарија, додека внатрешните, после трагедијата и горчливи искуства од Крушевската република се определуваат за независна Македонија. Во текот на истиот, меѓу двете фракции нема недоразбирањата во врска со етничката припадност на жителите на територијата што се вика Македонија. И според двете структури, станува збор за Бугари. Ситуацијата се менува по Балканските војни и Првата светска војна, кога денешна Македонија е окупирана од Србија. Таа почнува да третира Словените на оваа територија како Срби. Српско-бугарската ривалства за присвојување на овој елемент е остро во сите периоди на формирањето на двете земји. *** Грците се мешаме во овој контекст на крајот на 19 и почетокот на 20 век поради руско-бугарските амбиции за излез на Егејското Море (тие го нарекуваат Бело Море како антипод на Црно Море). Бугарите имаат за цел во зоната на Кавала што и припаѓа на територијата на античка Македонија. Поради овие несреќни обиди - амбициите на Словените да имаат излез во Солун или Кавала - Грците веднаш усвои формирањето на денешна Македонија како претензија за постигнување на територијата на античка Македонија. Поради тоа тие сакаат да се направи јасна разлика меѓу античка Македонија и денешната. Југословенските комунисти мислеа дека успеале да најдат конечно решение на ова прашање, создавајќи нова нација со назив македонска и создавајќи една посебна република со име Македонија. По распадот на Југославија и одлуките на Бадинтеровата комисија, таа република стана независна држава. По линија на овој проект на креирање на народ и посебна држава, Македонци и Македонија, се кодифицираше и одделни македонски јазик. Тој се формира врз основа на еден словенски дијалект, кој беше избран посебна верзија на кирилица, па да се создаде една неоспорна дистанца од бугарскиот јазик. Интервенцијата на политиката во овие решенија дава како последица некои одлични решенија. На пример, во македонската азбука има буква "њ" ("нь", б.р.), ништо дека во речникот писмо не фигурира, бидејќи со неа не започнува ниту еден збор. Објаснувањето е токму во сферата на политиката: македонските зборови во својот крај треба да личи на српските, т.е. да завршуваат на "њ", а не како бугарските на "ие". Од таа причина во азбуката ја нема буквата "ъ" - бидејќи присуствуваше во бугарската азбука. Автор на македонскиот проект за азбука е познатиот писател Блаже Конески. Овој проект нема да се случи, ако не беа психолошки претензии на граматиката. Статија од последниот број на македонското списание "Фокус", со наслов "Кои беа Гоце Делчев и Даме Груев?" Не се споменува и збор дека двајцата црно на бело се опишува како Бугари. Како што секој човек и секој народ сака да има славна минато. По создавањето на Македонија и особено на македонската нација, се отвори простор за пресъздаване на историјата. Идеолози на македонизмот почнаа да присвојување секоја личност и секој настан што се случило во минатото на територијата на која беше формирана денешна Македонија. Сето тоа третираат како дел од македонската историја. Според ова разбирање на светот, сега веќе идеологизирано, Александар Македонски, Константин Велики, Кирил и Методиј, Самоил, Мајка Тереза се Македонци. Ова психолошка димензија, гладта за едно фамозно минато, за една вонредна историска и културна улога, се шири во една цинична свест која бара аргументи од секаков вид за да наследи се и сите. Оваа претстава беше еден циничен начин зацртаниот од доскорошния работи, професорот по право Љубомир Фрчковски, кој вели дека македонизмот има силен историски авторитет. Во таа смисла, денешните Македонци сериозно се сметаат за наследници на античките Македонци, но во исто време за лулка на христијанството и словенскиот јазик. Да не зборуваме за несериозните варијанти, според кои Македонците и македонскиот јазик имаат континуитет од праисториско време до ден денешен. Идеологизмът на една претензија секогаш погодува реалноста бидејќи ја следи својата внатрешна логика, а не вистинската. Затоа ако Александар Македонски (Александар Велики) бил Македонец (во класичната смисла на зборот), а Птоломеј, неговиот генерал, доби наследство за Египет, тогаш според овој метод на интерпретација на историјата се заклучува дека неговата внука Клеопатра била Македонка . Овие примери не се иронија, а тиражирани докажување на различни автори. Во рамките на предметната МАНУ, оваа година на највисоко државно ниво беше примена делегација на едно племе од Хималаите, хунзите, за кои се тврди дека се потомци на војниците на Александар Велики. Принцот и принцезата - "живот доказ" за оние несериозните претензии, беа пречекани од самиот премиер Груевски, архиепископот Стефан, градоначалникот на Скопје Костовски, академици, лингвисти и други. Во овој процес на систематско присвојување на минатото на другите народи, намерно или од непознавање се прават некои елементарни методологични грешки: проектирање на денешните концепции во минатото; неразличаване на историјата на една територија од онаа на еден народ; третман на државата и нацијата како извънвременни, метафизически категории кои секогаш постоеле како форма и содржина; реинтерпретација на историските факти и т.н. За секој деец кој во времето на создавање на македонското прашање, е изјава дека е Бугарин, денес се вели дека не бил свесен дека е Македонец. Ако пак, како што некои луѓе денес, туку е рекол дека е Бугарин, туку Македонец, денес се вели дека бил жртва на асимилација. За да објаснување оваа дилема треба да земеме пример од албанската реалност каде работите се јасни. Сигурно многу косовски дејци, од Иса Болетини до Адем Јашари, се изявявали како косовци, но никогаш не оставиле сомнеж во врска со својата албанска етничка припадност. Затоа и актуелниот спор помеѓу Грција и Македонија во врска со името доби погрешен правец. Поставува како дилема правото на индивидуата или народот на самоопределување и самоидентификациjа. Вистинскиот пристап каде што може да се најде решение, е научно анализа на етногенезата на македонскиот народ. Ова во никој случај не подразбира негирање на правото на еден народ за самоопределување, вклучително и на македонскиот народ, туку напротив става оваа претензија на здрава основа. Како што е познато народи се создаваат и исчезнуваат во текот на историјата и воопшто не е важно кога е создадено самосвест им. Важно е какви вредности ќе создаде тој во иднина. Старите Елин имале една поговорка: "минатото може да се менува само боговите, но иднината - само човекот". Како изгледа од интензификацията на спорот помеѓу Македонија и Грција во врска со името, во Македонија нема човек кој да разбира суштината на оваа поговорка. Проблемот не се толку за академските полемики, а за виталните интереси на граѓаните на Македонија и особено на Албанците, кои повеќе не сакаат да бидат робови на нереално претензии и на грандоманията, која се проектира во цинична самосвест. Овие проблеми во последно време станаа многу остри и истовремено опасни поради Еминентна и амбициите на младиот премиер Груевски. Тој мисли дека со тврдите позиции ќе замор и победи Грците. Мисли дека може да го промени минатото како да е Бог, да го поништи Охридскиот договор, да ги врати меѓуетничките односи како пред овој договор, да обезбеди економски раст, да создаде лојална опозиција - идентична со обидите на неговиот идол Путин. Македонскиот министер за надворешни работи, Антонио Милошоски излегува од прес-конференцијата во Скопје. Според Џафери, неотстъпчивостта на македонската власт создава внатрешни и надворешни проблеми на земјата. Слика: Ројтерс Кога во Букурешт требаше да се решава членството на Македонија во НАТО, Груевски не ја прифати условите, бидејќи не сакаше да влезе во историјата како убиец на толку пријатни илузии за националната гордост. Неговиот министер за надворешни работи Милошоски овие денови изјави дека не очекува спорот со Грција да се реши во овој мандат на владата. Со други зборови, македонските политичари арогантен не брзаат земјата да влезе во НАТО во ЕУ, само и само затоа што процесот на интеграција се однесува на нивната интерпретација на минатото. Јасно е дека во Македонија толку многу развиена и поголема идејата за македонскиот идентитет - како наследници на Александар Македонски, како лулка на христијанството и словенското просветителство, дека Груевски не може да си дозволи да стане причина илјадници книги, анализи, студии, манифестации, уметнички дела да се отстранат како бескорисни остатоци. Тој ќе оди до крај во своите позиции, дури и ќе ја радикализира ситуацијата. Започна со машките зборови на Скопје аеродром со името "Александар Велики" (никогаш не сфатив зошто се користи српската збор "велики", а не оваа од македонскиот јазик-"големиот"), продолжи со поставување антички скулптури пред зградата на владата - според предлозите на неговиот личен археолог којшто не престанува да копаат земјата во потрага на докази за македонските претензии. Кој знае каде ќе заврши. Едно нешто е сигурно: тој сега се смета како херој, како предизвикател, како теомах, а не како изплашено млада момче, кое не може да го носи товарот на политичката одговорност. Во однос на Албанците ова македонско мислење, овој циничен национализам, чијшто роб стана и премиерот Груевски, создаде низа проблеми: поттикнува на обиди за присвојување на албанското национално наследство, на Скендербег, на Мајка Тереза, која се смета како ќерка на Македонија, или како скопянка (овие денови се реализираше идејата - претходно спречен - да се подари триметрова скулптура на Мајка Тереза на папата Бенедикт, која ќе биде изложена во Ватикан). Циничен национализам менува Охридскиот договор; покажува дека нема да го почитува Законот за амнестија; создава проблеми со Албанија и Косово со воведување на визи и даноци за социјално осигурување; блокира процесот на интеграција во структурите на НАТО и ЕУ; меша во политичката организација на Албанците, предизвикувајќи раскол ... Последната мешање во ДПА покажува дека на сличен начин ќе се дејствува и со ДУИ (двете водечки албански партии во Македонија, б.р.), чии пратеници беа употребени и направени непотребни. Циничен национализам ќе продолжи со обидите да создаде лојална опозиција, но заборави нешто важно: може да привлече на своја страна, некои албански пратеници, но не може да купи лојалноста на албанскиот народ за својот проект. Хабене на време! * Арбен Џафери е роден во Тетово, Западна Македонија, во 1948 година Следува филозофија во Белград. Создадено и почесен претседател на Демократската партија на Албанците (ДПА). Џафери води ДПА 14 години и се повлече од политичката сцена во јуни 2007 година здравствени причини. Продолжува да е активен како публицист и општественик.    Извештај

21.07.2010, 22:35 vale Пристапил на 21.09.2008 Рангирање нема Re: МАКЕДОНСКИОТ НАЦИОНАЛИЗАМ МАКЕДОНИЗМЪТ – ОТ ПОЛИТИЧЕСКА КЪМ ДЪРЖАВНА ДОКТРИНА Доц. д-р Л. Стоянов Историята не е само академично занятие защото, независимо от субективните желания на автора, чрез нея се аргументира и формира начинът на мислене, а следователно и на поведение на милиони хора. Ето защо, тя твърде често пряко се обвързва и доста преднамерено се използва от политически силните на деня. Пример за това е македонският въпрос, в който се вплитат в едно неотделимо цяло минало, настояще и бъдеще. Ярко доказателство за спекулативно използване на историята от политици е македонизмът и то не само генезиса му като идейна доктрина, но може би в по-голяма степен и като държавна политика. Най-сериозна противоотрова на политизираната и фалшифицираната история е … самата история, но такава каквато е, а не каквато искат да ни я представят. Ето защо, по необходимост, крайно схематично ще се спра върху връзката между генезиса на македонизма като идеология и използването й като държавно-политическа доктрина. * * * Македонизмът има дълъг, сложен и твърде показателен генезис. Истинската му дълбока идейна подкладка е залегнала още в “Начертанията” на Илия Гарашанин от 1844 г. Големият проблем с който се сблъскват неговите планове за изграждане на “велика нова сръбска държава” е относителната малобройност на сърбите. Следователно трябва да бъдат привличани и асимилирани останалите южнославянски народи, особено българите, които “са най-големият клон на славянския народ в Турция”. Още до Освобождението на България в Белград се изгражда комитет (1868 г.), който се опитва да разпростре сръбската национална пропаганда в съседните на Сърбия български земи, за да попречи на възхода на национална просвета и култура, както и на политическата консолидация, на българската нация, особено след създаването на Екзархията. Въпреки положените огромни усилия и средства, резултатите за сръбската пропаганда са повече от разочароващи. Например, от създадените повече от 20 училища в Македония и до 1878 г. остава само едно (в Тетово). Тогава е направена и първата крачка на адаптиране на сърбизма към българското население в Македония – т.е. македонизма. Издадени са първите учебници и превод за сръбско-македонските основни училища, в които местните български диалекти се смесват със сръбския език. Всъщност истинският идеолог и създател на македонизма е сръбският учен и политик Стоян Новакович. Той е член на гореспоменатия комитет от 1868 г. След това като министър на просветата съдейства за широко разпространяване на пропагандна литература в Македония. Като министър на вътрешните работи подготвя издаването на в. ”Вардар” в Цариград за антибългарска пропаганда (1885 г.), съдейства за създаването на “Таен македонски комитет” в София от отродени българи от Македония на сръбска служба. Неочакваната военна катастрофа по време на Българо-сръбската война от 1885 г. кара сръбското държавно ръководство и Ст. Новакович да търсят нови, по-гъвкави пътища за постигане на великосръбските цели в Македония. През август 1886 г. в Белград се свиква конференция с участието на всички ангажирани със сръбската пропаганда в Стара Сърбия и Македония. В изпълнение на взетите решения още в края на същия месец е регистрирано известното крайно националистично дружество “Св. Сава” в Белград за пряка великосръбска пропаганда. Като негов помощен орган в Цариград се решава да се основе Дружество “Сърбо-македонец”, със задача да обедини всички противници на българите. Чрез него трябва да се провежда легалната сръбска просвета. Основна цел е издаването на вестник, чрез който сърбизмът да бъде прокарван под прикритието на македонизма, чиито основни идеи и искания са вече доста ясно очертани. Издаваният от дружеството в Цариград вестник и останалите печатни материали да се пишат на “чисто македонски език”, но като се заменят български думи и изрази със сръбски, да се придържат към сръбската граматика и да се използва сръбската азбука. Ясно се определят и политическите искания на вестника – следователно и на македонизма: - Възстановяване на Охридската архиепископия под егидата на Цариградския патриарх, за да отдели македонските епархии от Екзархията. - Борба за изгонване на българските владици и учители и заместването им с такива родени в Македония, но възпитани в сръбски дух. - На народа да се вдъхва сръбски дух като му се доказва, че македонците не са българи, че между тях няма никаква връзка и най-вече, че българите са неприятели на македонския народ. Цялата дейност на дружеството, естествено се осъществява за сметка на сръбската държава. Както виждаме, това са основните характеристики на македонизма и в настоящия момент! След конференцията, за сръбски посланик в Цариград е назначен Ст. Новакович. По време на своя дълъг мандат (от ноември 1886 до края на 1892 г.) той прави много за развитието и утвърждаването на македонизма. Той усъвършенства технологията за неговото приложение -чрез платени марионетки от местното население, като обаче официалните сръбски представители в Османската империя видимо се дистанцират от тяхната дейност. Същевременно обаче, в официалната пропаганда доминира пряката великосръбска пропаганда, а връзката на спомагателната македонистка пропаганда със сърбизма е очевадна. Ето защо, в обширен доклад до министъра на просветата в Белград, Ст. Новакович през 1887 г., като констатира пълната безперспективност на опитите сръбската идея пряко да измести българските чувства у населението, лансира идеята за търсене на съюзник на сърбизма, който да отцепи народа от българизма. “Този съюзник аз виждам в македонизма …”. По-нататък той продължава – “това най-лесно може да се постигне чрез култивирането на македонизма, т.е. с отделянето на македонската идея и македонската славянска народност от сърбизма и българизма“. Като начало, той предлага да се изработи буквар, в който македонските диалекти и сръбският език да се смесят 2 към 1 и той се отпечата в Цариград или Солун. Изобщо трябва да се прави всичко, за да се намали разликата между сръбския и македонския диалект. Направените не малко усилия не довеждат до почти никакъв реален резултат. Не без усилията и на Ст. Новакович, от т.нар. ”Българска криза” насетне, Русия започва да толерира сръбската политика в Македония и проявява интерес и към македонизма. Основният двигател на македонизма в Цариград – сръбският агент Наум Еврович – се свързва с руския посланик и става и руски секретен служител. Именно той урежда учението на Кръсте Мисирков в Белград, а след това с помощта на руския посланик и следването му като руски стипендиант в Русия. Същата 1895 г. за руски държавен стипендиант е одобрен още един сръбски агент и македонист – Димитър Чуповски. Впрочем, Русия редовно ще започне да отпуска стипендии за македонисти. За македонизма подкрепата от страна на Русия му дава нови насоки и възможности. Самият интелектуален и организационен център на македонизма ще се пренесе трайно от Цариград в Петербург. И това отново е свързано с дейността на Ст. Новакович, който от 1900 до 1902 г. е сръбски пълномощен министър в Петербург. Изобщо, в подкрепата си на македонизма, материална и морална, и Белград и Петербург действат на практика в синхрон. Поради самата си антибългарска същност и борба с българските институции и революционна организация, македонизмът се явява защитник на статуквото и срещу назряващото Илинденско-преображенско въстание. Това отговаря на политиката на Русия и Сърбия, на Австро-Унгария, разбира се и на Турция. Показателно е, че първото инспирирано от македонистите дружество е основано през ноември 1902 г. в Санкт Петербург. Показателно е и това, че соченият за идеолог на македонизма Кръсте Мисирков е руски агент в Битоля и, че неговият “капитален” труд “За македонцките работи” (отпечатан в София в края на бурната 1903 г.) е в основната си част съставен от беседи изнесени пред основаното от него 8-членно дружество (!) в Петербург. За да се разбере същинската насоченост на книгата е достатъчно да бъдат цитирани само 4 изречения от нея: “До 1878 г. всички, пък и руското правителство, казваха, че македонците са българи”. “Македонска народност нямало, но ще има занапред”. “За Сърбия е важно Македония, ако не бъде сръбска, да не бъде и българска” – “Сърбите ще признаят македонците за отделно племе”. Факт е, че всички изтъкнати македонисти трайно се установяват в Русия. През 1905 г. Кр. Мисирков прави постъпки пред руските власти да издава списание “Вардар” на македонски говор, в което да се печатат статии “в съгласие с духа на руската политика по македонския въпрос” и да подготвя “южнославянската солидарност, без въобще да споменава нейното /на Русия - бел. авт./ име”. Последвалите войни дават нова насока на Македонския въпрос. В Сърбия завоювала Вардарска Македония, македонизмът е забравен и се поема отново курс на директна сърбизация. През 1917 г. Руската империя изчезва от политическата карта. Все заради Македония България претърпява две национални катастрофи. Кр. Мисирков става български националист. Македонизмът, поне в тази му форма и с тези му проявители, излиза от политическа употреба. За да възкръсне под нов флаг и с нови одежди … * * * Македонизмът получава по-нататъшното си развитие като политическа доктрина и най-вече като политическа практика след възприемането му от международното комунистическо движение и дейността на Балканските комунистически партии - след като те завоюват властта в България и Югославия. Според Маркс и Енгелс, двигател на историческия прогрес е антагонистичната класова борба. Неин продукт е появата на собствеността, държавата, семейството, а нацията и националната държава са продукт на капитализма. Ето защо, всички те имат временен характер и естествено ще отмрат в безкласовото и бездържавно комунистическо общество. Тъй като нациите и националните държави са временен продукт на капитализма те представляват интерес за комунистическите движения само дотолкова, доколкото помагат, или пък пречат на пролетарската революция. След завоюването на властта от болшевиките през октомври 1917 г., те създават Коминтерна през пролетта на 1919 г., като единна партия за провеждане на световна революция, чиято крайна цел е “създаване на Международна съветска република, като преходна степен за пълното унищожение на държавата”. За да реализират глобалните си планове съветското ръководство и Коминтернът се стремят да разрушат изграденото статукво с Версайската система от мирни договори, като за целта те се опитват да експлоатират противоречията между отделните държави. Балканите се смятат за особено перспективни в това отношение, поради стопанската си неразвитост, наличието на тежки социални проблеми и разбира се, на традиционни и при това усложнени национални противоречия. Изхождайки от тезата за временния характер на нациите и подчинеността на националния въпрос на доминиращата идея за абсолютния приоритет на класовата борба, в коминтерновските среди и партийните ръководства започват, с типична комунистическа фриволност, да създават нови нации за всички спорни територии – молдовска, македонска, добруджанска, тракийска нация и т.н. За всички тези територии се предвижда да бъдат федеративни единици в рамките на Балканска комунистическа федерация, разглеждана като част от Международната съветска република. В плен на своите глобални химери и като доказателство на комунистическата си праволинейност, именно по доклад на българския комунист Васил Коларов, Петият конгрес на Коминтерна през 1924 г. гласува резолюция, в която македонската и тракийска народност се приемат като неоспорим факт. С отстраняването на Троцки през 1927 г. е снет курса към перманентна борба за извършване на световната пролетарска революция. Сталин утвърждава своята теза за укрепване на съветската държава, като приоритетна задача за всички комунисти в света. Тази му политическа теза се превръща в основна цел на съветската държава, а и безусловно се следва по същество от сателитния Коминтерн. За да укрепи и развие своята държава, Сталин - без да се отказва от глобалните си планове - е принуден да снеме политиката на ревизионизъм. През 1934 г. СССР става член на Обществото на народите, при това със статут на Велика държава. Съвсем закономерно СССР, а и Коминтернът се стремят към приглушаването на всички конфликти, които могат да провокират военен конфликт и той да бъде използван от националсоциалистическа Германия и фашистка Италия, водещи открито антиболшевишка пропаганда и агресивна външна политика и демонстративно напуснали международната организация. Като проявление на тази нова съветска политика, през 1935 г. начело на Коминтерна, по настояване на Сталин, е поставен Георги Димитров, който не е член на ВКП(б). Това формално дистанциране на болшевишката партия има за цел да облекчи прокламираното през 1935 г. на VII-я конгрес на Коминтерна единодействие и с леви, некомунистически организации. Логично продължение на тази политика е снемането на лозунга за Балканска съветска социалистическа федерация и поради факта, че като нейни съставни части са се предвиждали и територии, които са нямали държавен статут и следователно са противоречали на международно гарантираните с Версайския договор граници. Като цяло, националните противоречия трябва да бъдат туширани и решавани в рамките на отделните държави, а за многонационална Югославия се препоръчва нейното федериране. Следвайки общата стратегия, през февруари 1934 г. се взема известното решение от Балканския лендерсекретариат на ИККИ, с което се прокламира създаването на македонската нация, именно като средство да се потуши “едно от огнищата на бъдещата империалистическа война”. По-късно е решено лозунгът за независима Македония да бъде свален. Независимо, че на всички балкански компартии се нарежда да работят за утвърждаването на македонската нация и за формирането на македонския език, единствено на ЮКП се препоръчва той практически да бъде използван. Целта е пределно ясна – скъсване с българските корени и трансформирането на македонския въпрос като вътрешноюгославски. Важно е да се подчертае, че съветската политика възражда македонизма като политическа доктрина и трайно се свързва с него, именно практически поради същите причини, поради които го подкрепя на времето Русия – неговата антиревизионистична същност. Разбира се, с оглед на новата ситуация на Балканите македонизмът трябва да играе и нова конкретна роля. Преди всичко той трябва да съдейства за укрепването на най-важната балканска страна - Югославия. Именно поради това, македонизмът, макар и задължителен за всички балкански КП, се прилага твърде нюансирано в реалната политическа практика на всяка от тях. След назначаването през 1937 г. на Тито за ръководител на ЮКП окончателно се утвърждава политиката на федеративно преустройство на Югославия, в която Вардарска Македония е отделна република. Така старият сръбски македонизъм се трансформира в югославски и получава идеологическа окраска. В крайна сметка обаче, реално влияние върху масата от българско население в Македония македонизмът така и не получава. * * * Македонизмът се превръща в държавна политика с поемането на властта от идеологическите му носители – комунистическите партии. През април 1941 г. кралска Югославия изчезва от политическата карта и по-голямата част от Вардарска Македония се присъединява към България. Запазилото своето българско самосъзнание, по-голямата част от местното население възторженото посреща българските войски. Изглеждаше, че македонизмът безвъзвратно е останал в историята. Под напора на масовите настроения ръководителят на Областния комитет на Комунистическата партия Методи Шаторов скъсва връзките с Титовата компартия, а следователно и с югославския македонизъм, и се присъединява към БКП. Македонизмът обаче, се възражда и набира сила, успоредно със засилване позициите на основния му носител, ръководената от Тито ЮКП. Отчитайки факта, че още през есента на 1941 г. Тито разгръща единственото масово съпротивително движение в Европа, Коминтернът налага отстраняването на Методи Шаторов – Шарло и връща Областния комитет в рамките на ЮКП. Утвърждаван от СССР като единствен легитимен представител на бореща се Югославия, Тито изгражда и политически орган в лицето на Антифашисткото вече за народно освобождение на Югославия (АВНОЮ). На неговите две сесии (Бихач в края на ноември 1942 г. и Яйце през ноември 1943 г.) без да присъстват представители на Македония е взето решение за включването й като отделна република в рамките на нова Югославия. С включването в Президиума на АВНОЮ на представители на трите дяла на Македония (направен без тяхното съгласие) Тито дава несъмнена заявка за своите хегемонистични и териториални претенции към България и Гърция, опирайки се и на без друго неясно формулираната политическа концепция на македонизма. Едва през 1943 г., изпратеният от Тито с извънредни пълномощия във Вардарска Македония черногорец Светозар Вукманович – Темпо, със здрава ръка оглавява македонското партийно ръководство. Той успява да наложи македонизма, като утвърждава тезата: българин е равно на окупатор или фашист, т.е. българин е равно на фашист. По този начин дълбоко вкоренената българска кауза получава опасна политическа оценка с оглед на неотменимия ход на войната. Така налаганият от Темпо македонизъм е логично продължение на лансирания още от Стоян Новакович македонизъм. Факт е, че негови носители са хора, свързани преди всичко със Сърбия и с Югославия и най-вече – с ЮКП. Георги Димитров през пролетта на 1944 г. лансира идеята за Българо-югославска федерация , а през лятото на 1944 г., под съветска егида в Москва започват да се водят преговори за създаване на федерацията, в която обединените Вардарска и Пиринска Македония ще са една от федеративните републики. Недвусмислените югославски планове на практика да погълнат България обаче, се парират от съветското ръководство, което обявява, че проблемът с Македония ще бъде решен след края на войната под егидата на СССР. По изричното нареждане на Георги Димитров, БКП безпрекословно се ангажира да следва югославската политика и да утвърждава македонизма. След поемането на властта на 9 септември от доминирания от комунистите и подкрепян от СССР ОФ, македонизмът в България на практика се превръща в държавна политика. С ликвидирането на опозицията през лятото на 1947 г. се премахват и последните опити за съпротива на тази антибългарска доктрина. Македонизмът се превръща в единствена и неоспорима държавна идеология. Добре известни са мащабът и бруталността, с която се принуждават българите от Пиринска Македония да се записват за македонци. При това, македонизацията се извършва, освен с възможностите на българската държава, но и от специално командировани за целта учители, книжари и други “културтрегери”, изпращани от Югославска Македония. С договорите от Блед и Евсиноград през 1947 г., България официално се съгласява Пиринска Македония да се “присъедини” към Вардарска. Това е кулминацията на македонизма като държавна политика. Нарастващите опасения на Сталин от прекалената самостоятелност и политически амбиции на Тито довеждат до изгонването на Югославия от Коминформбюро (наследникът на Коминтерна) през пролетта на 1948 г. и дори до скъсване на съветско-югославските дипломатически отношения. Тито е обявен за ревизионист, продал се на западните империалисти. На този фон, естествено, правоверната БКП строи истински социализъм в България, а следователно и в Пиринска Македония. Ето защо, на Петия конгрес на БКП в края на 1948 г., от една страна се заклеймява ЮКП и нейните териториални аспирации към Пиринска Македония, но от друга страна се продължава политиката на македонизъм. Пиринска Македония се подготвя като идейно и политически здравото ядро, към което в бъдеще да се присъедини Вардарска Македония. Цялата политика на БКП по отношение на македонския въпрос, от създаването й та до края на съществуването на партията под това име, е в пряка зависимост от съветската политика. Следвайки криволиците на тази съветска политика по отношение на Югославия, през 1958 г. македонизмът престава да е активно прилаган, а с Мартенския пленум от 1963 г. той официално е отречен, като партийна, а следователно и държавна доктрина. Оставен без държавна подкрепа, македонизмът в момента се подкрепя от една пренебрежимо малка част от населението на България. Македонизмът в Югославия е въздигнат до ранг на конституционна норма от управляващата ЮКП още със завземането на властта в края на 1944 г. С разпадането на Югославия той остава като целенасочено провеждана държавна политика и конституционно прокламирана теза единствено в рамките на бившата югославска република Македония. Като ярък остатък на заложената още от Тито агресивност на македонизма е чл.49 от Устава на Република Македония, който гласи “Републиката се грижи за положението и правата на членовете на македонския народ в съседните страни…”. Македонизмът като идеология е в криза в политическата практика на Република Македония. Очевидното несъответствие между формирания в античността географски район Македония, етническите реалности и историческите факти неизбежно довеждат до криза в обяснението на корените и реалното съдържание на македонската идентичност. И двете паралелно лансирани в момента в Скопие тези – за античния произход на съвременните македонци, както и за обособения македонски произход на славянското население, са в очевиден разрез и с историята, и с логиката. Република Македония и македонизмът обаче, се ползват с подкрепата на международната общност, именно поради генетично заложената в него антиревизионистична насоченост. Добре известно е, че международната общност твърде едностранчиво, но за сметка на това последователно се стреми да съхрани създадените следвоенни граници, включително вътрешно-югославските. Освен че международната общност на практика не реши нито един от съществуващите проблеми, тя, без да има ясна стратегия, е въвлечена от цял кръг нови и тежки проблеми. В този смисъл македонизмът е добре дошъл аргумент и мотив за самостоятелното съществуване на Бивша югославска република Македония. Фактът обаче остава, че най-активните и агресивни пропагандатори на македонизма в републиката продължават да са от средите на бившите комунисти. Показателно е, че най-голямата некомунистическа партия – ВМРО–ДПМНЕ е традиционно заклеймявана като пробългарска. Демографските процеси, а и перспективата за широка интеграция на целия регион очевидно ще създадат нови политически реалности ….    Извештај

Форум на Време » Политика » Дали за Македон... » Re: МАКЕДОНСКИОТ НАЦИОНАЛИЗАМ

(изберете) Форуми дома |- Пребарај форуми |- Активни теми |- Неодговорени коментари Кориснички опции |- Зачлени се |- Регистрирајте се |- Заборавена лозинка Политика |- Дали за Македонија е опасно Косово да стане независно? |- Дали сметате дека се потребни предвремени избори? Економија |- Дали во Македонија владее бизнис олигархија? Општество |- Што мислите за внатрешните превирања во СДСМ? |- Дали хомосексуалците треба да имаат право да склучуваат бракови? |- Дали ни се потребни приватни училишта? |- Контроверза за карикатурите |- Одлив на интелигенција Свет |- Што им се случува на Французите? Забава |- Изгубени